Не се заблуждавайте – всичко се е променило за световната икономика

Писателят е Грегъри и Аня Кофи, професор по стопанска система в Харвардския университет и някогашен първи заместник-управляващ шеф и основен икономист на МВФ

Двадесет и двадесет и пет беше година, в която всичко се промени – само че по някакъв метод нищо не се случи. Съединени американски щати покачиха митата до най-високото им равнище от съвсем век, Китай отмъсти и несигурността в световната политика се ускори. И въпреки всичко световният напредък се предвижда за 3,2 %, тъкмо това, което синоптиците чакаха година по-рано, когато нищо от тези турбуленции не се задаваше на хоризонта. Би било неточност обаче да мислим, че световната стопанска система не е наранена от борбите за мита и политическия безпорядък.

Гледали сме този филм и преди. Когато референдумът за Брекзит мина, макар внезапното повишаване на несигурността, икономическото влияние в началото беше минимално. Но десетилетие по-късно се прави оценка, че Обединеното кралство е изгубило сред 6 и 8 % от Брутният вътрешен продукт по отношение на траекторията си преди Брекзит. Урокът е елементарен: структурните вреди се разкриват постепенно и постоянно прекомерно късно, с цел да бъдат обърнати.

Така че за какво светът към момента не е усетил удара на митата? Отговорът се крие частично в действителните мита, които са към половината от оповестените от Съединени американски щати с помощта на многочислени изключения. И въпреки всичко при 14 % това остава внезапна ескалация, последствията от която имаха две обезщетения. Първо, разноските за ИИ и скокът на фондовия пазар, подхранван от оптимизма за ИИ, поддържаха растежа на Съединени американски щати и поддържаха стопански системи като Тайван и Южна Корея, които изнасят артикули, свързани с ИИ. Второ, фискалната политика е по-експанзионна освен в Съединени американски щати, само че още повече в Германия и Китай. Тези сили маскираха съпротивлението от американските цени и китайското възмездие. Те също направиха 2025 година да наподобява доста по-стабилна, в сравнение с беше в реалност. 

Глобалната стопанска система е по-крехка, в сравнение с сочат заглавията, като се стартира с неустойчивостта в бранша на ИИ. Инвеститорите най-сетне започнаха да се съмняват в разликата сред високите оценки на AI и действителната възвръщаемост на AI. Компании като Meta, които алармираха за голямо нарастване на разноските за ИИ без съответните потоци от доходи, бяха осъдени. И не са сами. Компаниите за изкуствен интелект скоро ще би трябвало да се изправят пред тежко предизвикателство: подканите костват пари, което значи, че абонаментите ще би трябвало да се покачат. $20 на месец няма да покрият бързите разноски или да поддържат конкуренцията във въоръжаването на инфраструктурата против нови противници.

Това не е изказване за капацитета на ИИ, който по всяка възможност е трансформиращ. Това е изказване за рентабилността. С конкурентен напън както забележим, по този начин и незабележим, рискът от промяна в стила на dotcom е действителен.

Междувременно известната „ резистентност “ на цените е надълбоко подвеждаща. Тарифите са скъпи, изключително за американците. Приблизително 95 % от тарифните разноски са поети от американски компании, като единствено част от тях са трансферирани на потребителите. Това „ някои “ има значение: единствено митата са добавили 0,7 процентни пункта към инфлацията. Без тях инфлацията можеше да бъде 2 % тази година - тъкмо задачата на Федералния запас. Вместо това митата направиха типичното американско домакинство с $600 по-бедно.

Вредите от митата ще станат по-видими през 2026 година, защото устойчивостта, обезпечена от първичния импорт, избледнява и фирмите трансферират по-висок дял от разноските на потребителите.

Китай също би трябвало да се изправи лице в лице с някои неуместни истини. Продължаващото разчитане на воден от износа напредък е несъстоятелно и новият петгодишен проект на Пекин, който дава приоритет на разпределянето на запаси за софтуерните браншове пред укрепването на мрежите за обществена сигурност и стимулирането на потреблението, рискува да задълбочи структурните несъответствия.

Европа, от своя страна, изигра ролята на възрастен в стаята, защитавайки учредена на правила световна система, само че към момента би трябвало да преследва вътрешни промени за своя сметка. Европейски Съюз би трябвало да задълбочи своя обединен пазар, да увеличи продуктивността и да се нарежда като привлекателна дестинация за световния капитал, търсещ диверсификация. 

И Съединени американски щати не оказват помощ. Неприятелството на Европейски Съюз - най-големият му стопански сътрудник - е неприятна икономическа тактика. Докато нищо пагубно не се случва за една нощ, европейците се пробват безшумно и последователно да се отделят от финансовата инфраструктура на Съединени американски щати, защото слагат под въпрос зависимостта си от Visa и Mastercard. Само преди година това би било немислимо.

Реалността е, че 2025 година беше година, в която всичко се промени. Въпросът в този момент е дали 2026 година ще бъде годината, в която ще поправяме курса. Има опция: Съединени американски щати ръководят Г-20, а Франция - Г-7. Заедно те могат да подтикват дейности за възобновяване на стабилността на една несигурна и все по-фрагментирана световна система.

Ако не успеем да действаме, стандартът на живот на всички места ще се намали и ориентираните към себе си политики, които през днешния ден се употребяват с социална поддръжка, ще станат непопулярни. Но тогава може да е прекомерно късно.